Единствената ранимост е посрещането на смъртта. Останалото е отлагано колебание.
Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, които го постигат. Да си достоен e призвание, не всекиму отредена мисия.
Наближаваше ранния следобед, а тя още не знаеше какво се бе случило през деня. Този път информационната агенция, в която работеше, бе изпреварена от личната хроника. Преди полунощ смъртта проговори - намести се в нова отвъдност.
18 август 2011,
София
неделя, 21 август 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Безмълвната читателка
В последния ден на юли, последният работен за посещения на читатели в Националната библиотека. Неведоми са пътищата на картографиите на сър...
-
Пътят към Гуадалахара В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
-
48 ЧАСА на границата ме питат Повече от 48 часа ли бяхте в страната? замислих се като миг преминаха срещите с приятели Нещо за деклариране ...
-
Единствената ранимост е посрещането на смъртта. Останалото е отлагано колебание. Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, ...
5 коментара:
......straxotno e....BRAVO....
............unikalno e...BRAVO....
........straxotno e ..BRAVO......
.........straxotno e....BRAVO....
Много е хубаво. Благодаря ти. Вера Хинчева
Публикуване на коментар