В последния ден на юли, последният работен за посещения на читатели в Националната библиотека.
Неведоми са пътищата на картографиите на сърцето, на маршрутиге, които остават след физическата смърт.
Онзи ден трябваше да дам черният факт за твоята последна земна година на библиографката, да затвори скобата, да отрази надлежно документалния факт в каталога.
Така и не използва картата си за библиотеката. Не помня друг да се е радвал толкова на читателската си карта.
Поръчах твоята стихосбирка на български. Моето име до твоето на корицата. Последните думи са твоите. Аз съм безмълвна.
Пиша до теб, скъпа приятелко, в тишината на вглъбената читалня. Около мен са празни местата.
Друга картография ни обърка маршрутите. Къде те отнесе?
Думите, които остави, са твоето присъствие, вечният диалог на всеки докоснал се до тях.
Поканиха ме да участвам в подкаст за превода. Ще говоря за твоята книга.
Ще съм на мястото, където ти бленуваше да отидеш. В покоя му да твориш, да жонглираш с думите и София да те вдъхновява.
Друга карта се отвори с черни пътища, без изход, кратки до смъртта.
В памет на Славица Гаджова Свидерска (1984 - 2025)
https://ergobooks.eu/books/kartografirane-na-sebe-si-ot-slavitsa-gadzhova-sviderska/
Няма коментари:
Публикуване на коментар