Косата е черна пътека, по която минават мислите й,
и те черни, отдавна не видели гребен,
не видели разрешение.
Умът й –
остър като бръснач,
всяка минута разресва другия,
а тя чорлава, несресана
се заплита все повече
в прическите си,
в момичешките плитки, които е забравила.
Извезва с косъм живота си,
докато белия сняг затрупва снагата й...
23.03.2007
понеделник, 8 октомври 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Безмълвната читателка
В последния ден на юли, последният работен за посещения на читатели в Националната библиотека. Неведоми са пътищата на картографиите на сър...
-
Пътят към Гуадалахара В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
-
Върховете са покорени годините натрупани Вселената е наша Мираж, който ни спасява пием вода и продължаваме към оазиса на живота! 01....
-
Винаги да има план Б. Друга история, по която да тръгне читателят. Маршрутите са като дърво с клони в посоките на света, докъдето стига погл...
Няма коментари:
Публикуване на коментар