Косата е черна пътека, по която минават мислите й,
и те черни, отдавна не видели гребен,
не видели разрешение.
Умът й –
остър като бръснач,
всяка минута разресва другия,
а тя чорлава, несресана
се заплита все повече
в прическите си,
в момичешките плитки, които е забравила.
Извезва с косъм живота си,
докато белия сняг затрупва снагата й...
23.03.2007
понеделник, 8 октомври 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Безмълвната читателка
В последния ден на юли, последният работен за посещения на читатели в Националната библиотека. Неведоми са пътищата на картографиите на сър...
-
Пътят към Гуадалахара В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
-
48 ЧАСА на границата ме питат Повече от 48 часа ли бяхте в страната? замислих се като миг преминаха срещите с приятели Нещо за деклариране ...
-
Единствената ранимост е посрещането на смъртта. Останалото е отлагано колебание. Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар