За звездите,
за майките, които светят.
За далечното небе,
понякога усещано като закрилник.
За бездънните вечери,
в които потъваме.
За вечността,
която разбираме едва тогава -
когато временните хора се превръщат в абсолюти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар