сряда, 1 август 2018 г.

Генеалогия на осмеляването

Дълго време се възхищавах на постовете в най-популярната социална мрежа на познат, свързани със социална критика на градската среда, находчиви коментари и т.н. Напоследък явно инерцията си каза думата и язвителността му премина граници. Избуя по-скоро некомпетентността му по отношение на сериозни въпроси, които коментираше само за да изпъкне и се хареса сред приятелите си. Друга никаква обществена полза. 
Объркването на пространството на пост с някакъв всемирен амвон е пословична - лесно e да се подхлъзнеш и да си повярваш. 
Вече в нарочен пост лицето обвини хората, които пишат извън социалната мрежа в някакво осмеляване - как въобще могат да сторят това, той никога не би го направил. Ами същото може да се кажа и за него - как се осмелява да бъде сценарист - като има това и това име преди него… Значи някои могат да се осмеляват, а други да чакат пропагандаторски и лъскащи егото постове - да лайкват и мълчат и да не се осмеляват. 
За литературата - тя се прави от осмеляващите, времето отсява. Графомания винаги ще има - това е съпровождащо литературния процес явление - нима в другите изкуства няма епигони… 
Сякаш литературата се гледа под особена лупа. 
Всички са писали стихове в ученическите си години - това не спирам да го чувам, казва се сякаш като извинение, че не продължaват и днес, а са захвърлили това ненужно занимание. 
Собствен пример: от 110 души курс по Българска филология - само аз се осмелих да издам три книги с художествена литература. Нямам претенции, но се осмелих. 
Ако сценаристът Х се жалва, че той не може да се осмели да издаде примерно разкази, ами значи не трябва да го прави. Правилно го насочва чувството му. Както и аз за момента не се осмелявам да пиша сценарии дори за Лека нощ, деца. 
Лесно е от позиция на слушаемост, разпознаваемост и самочувствие в дадена творческа среда - да се дават препоръки, които не се доказват със собствен пример. 
Да, работя върху книга с кратка проза, вече имам една издадена през 2012 и магистърски проект, който защитих с фрагменти през 2005. 
Така че ще помоля да не ме вписват в конюнктурите на деня, към които нито се числя, нито ям от техния мед, нито имам авторитарната трибуна да законодателствам. 
Все не може да се приеме, че не вървиш по тези правила… 


Няма коментари: