вторник, 19 февруари 2008 г.

Импресия

Времето

Основанията стават все по-настойчиви. Никакъв глас не може да им противоречи. Щом някой надига глава, вперил поглед в необятното, се вцепенява. Няма причина и това е обезпокоително.
Застиналите лица удържат времето, наоколо е пусто.
Когато няма причина, няма и основания за напускане.
Гласовете замират един след друг. Времето не съществува с всеки следващ ход, връща се в лоното, в първоначалото.
Времето е гласът, замлъкването, тласъкът на материалното, вечният поток към. Последният повик на основанието, оттласкващо своя глас от причината.

Няма коментари: